Оригинален текст
Цяла нощ те чаках,
но ти не дойде.
Очите си изплаках,
дано поне си добре.
От месец почти
не съм те виждал и чувал.
Рани със сълзи
досега не бях лекувал.
Защото знам добре,
че няма смисъл от това.
Сърцето ми ще умре,
убива го любовта.
Защо постъпваш така?
Защо ме мразиш?
Защо съсипваш любовта?
Защо с колата я газиш.
Защо не съм вече
това, което бях преди?
Защо замина далече,
далеч от моите дни?
Върни се. Боли ме!
Върни ми зората.
Ела, прегърни ме
и да оправим нещата.
Часове в приказки сладки,
часове в сладък грях.
Тези срещи бяха кратки,
искам още от тях.
Искам да прегрее телефона.
Кажи ми, има ли как?
От теб да чуя дума любовна
и да ме караш да ти мъркам пък.
Да слушам твоите истории.
Знаеш, те са ми любими.
На мен не ми се говори,
ще слушам твоите думи красиви.
Но това са просто мечти.
На теб ти е все едно.
Ти от мен тръгна си.
Тръгна, но защо?
