Оригинален текст
(Op.Prod)
Знам, че чуваш, когато говоря,
аз съм вятър в самотния ден
и се скитам притиснал се в твоя
топъл образ замръзнал по мен.
(Бат Радо)
Опитвам да те нарисувам с думи
по бялото платно на лист самотен
и сякаш цветни мисли от ума ми,
разбягват се в нощта със полет нотен.
В очите ти долавям тишината
на хиляди изгаснали вулкани,
покрите с рани, с пепел от Земята,
разбити с нежност бивши великани.
В косите ти е нощната прохлада
от залеза над плачещо кокиче,
пожар изгаснал - върху лунна клада,
сълза от спомен в поглед на момиче.
По устните ти мрака е накапал
най-нежното и сладострастно вино,
а вятърът навярно мен е чакал
да пием с него сладко от смокини.
(Капитана)
Аз не искам да знаеш, колко много ми липсваш, колко често поглеждам към душата ти в мрака, колко много боли от това, че не искаш да останеш в света ми и зората да чакаш. Аз не искам да знаеш, че те галя с нощта ми и докосвам в съня ти - твойта топла постеля и излязъл без дъх, пак те търся в деня ми, но не мога с очи - твоя лик да намеря... И не искам да знаеш, как във лятната буря, преоткрил вечността във събудена птица, аз политам с криле, бяла нощ над клисура и докосвам те с обич... както мрака зеница...
(Op.Prod)
Аз те чувам, когато се молиш,
и когато поглеждаш с очи,
и не искам с ума си да споря...
... искам само да спре да боли...
(Бат Радо)
Не си отивай. Адски ще ми липсваш.
И няма да успея да прогледна.
Ще бъда тъжен стих. Ще ме прелистваш...
...но с тиха болка. С близост. За последно.
Не си отивай. Ще ме смаже празното.
И всичките му тъжни измерения.
И мислите прегърбени от нежност...
Ще ме превърнат в бивше изкупление...
Сега си тръгваш. Но при мен остават.
Премръзналите с чувства четиристишия.
И бавно моят свят опустошават...
Ще мога ли без теб за миг... да дишам...
(Капитана)
Обеща ми небе. И Земя, и Вселени,
и парченца от нежност - обвили безкрая,
и кристали от обич, в моят ум наслоени
от самотните нощи пренаписали рая
Обеща ми любов. И очи, и сърдечност,
и пречупени с поглед две ядра на вулкани,
две смутени сърца, впити в бездна от вечност,
незараснала нежност върху нощните рани.
Обеща ми пътеки. И път, и спасение,
и красиви поляни, край нашите спомени,
и съдби - бели птици, мечти, избавление,
топъл мрак върху нас - от страстта ни измамен.
Обеща ми небе. С кръстопъти от облаци,
с нарисувани мисли през лъчисти завеси.
Твойто бяло небе. В мойте пясъчни замъци...
Обеща ми живот, но не каза - къде си...
(Op.Prod)
Искам пак да те има в съня ми.
Пак да мога да дишам в нощта.
И докоснат от нежно ухание,
да поседна... до твойта душа...
