Оригинален текст
(Sezy)
Разлиствайки сюжета на живота,
стремях се аз да бъда пръв.
Катерех се нагоре по дървото
и хищник бях но нях и стръв.
Достигах цели необятни.
Оставах и без пукнат грош.
Теории развивах вероятни.
Потъвах и в късмета лош.
Сега стремя се към доброто.
Избягвам да ви бъда враг.
На стъпка крача аз от злото
- прегръщам демоните пак.
(Капитана)
Загърмя. Затрещя. Заваля.
И престана. И се цветна в небето дъга,
неразбрала как всичкото в този дъжд
стана между тебе и мен на брега.
Онемява дъгата, под нея се чудим -
с потреперващо-влажни тела -
непростимо виновни приятелство
губим, а невинни сме пред любовта.
Ех, любов, гръмотевично искрена
песен литнала, стих, благослов,
дъжд отнесе приятелство искрено,
за да дойде голяма любов.
(Sezy)
Сега стремя се към доброто.
Избягвам да ви бъда враг.
На стъпка крача аз от злото
- прегръщам демоните пак.
Не подозирайки живея,
че краят близо е уви.
Да си помисля, не не смея
за кратките си земни дни.
Поемам въздух за последно.
Очите ми потъват в мрак,
но моля се само за едно,
животът ми да се повтори пак.
(Капитана)
Клапа... Спира на времето влака.
Бъдещото ни днес от преди,
гордо слиза и никой не чака,
за да тръгне по стари следи.
И отново зелен е листецът,
и отново дървото е бук.
Той поетът е. той е светецът,
центърът на вселената тук.
Безпардонно пред нищо не спира.
С"Извинете"- разбива глави,
за да стигне до келепира...
А в душата ми пак ще вали.
Барабанно дъждът реди строфите
По балкански се смеем на глас,
а смехът е според философите -
огледало на нашата страст.
Наша гордост - вековни кусури.
Радостта - другият да боли
и макар носен в тези потури,
Боже, искам да спре да вали!