Оригинален текст
Къде бе ти досега, толкова те търсих и в деня и в нощта? Толкова време все за теб съм мечтал уморен от самота тайно съм плакал. Защо те срещам сега, защо е отново невъзможна любовта? Пак ли грешно живях аз без теб та не можем заедно да продължим напред. Гледам право в твоите очи потъвам в теб, сърцето ми ще изгори. Нима реална си, нима наистина си Ти, това не знам, но в теб видях мойте мечти. Но защо живота пак така ме наказва, защо отново болката показва.
Не мога да докосна аз това лице
не мога да го погаля нежно с ръце.
Прости ми, аз не искам с думи да те нараня но ако тук това не кажа не ще си го простя! Ти си всичко утрото, деня и вечерта. Ти, точно ти си истинска мечта!
Нима съм още жив, а може би дори и дишам,
да напиша някой стих колко много те обичам? Че си красива, спор тук няма,
била си винаги и веч ще бъдеш моя първа дама. С поглед умен, зрял, но пълен с искри,
силен и искрен, лишен от всякакви лъжи.
Усмивка тъй прекрасна като пролетна роса щом грейне тук на твоето лице
ми дава сили да порасна да бъда мъж до тебе, не дете. По пътя общ ръка ти давам, сърцето ми в нея виж тупти.
Друго ценно аз не притежавам, нямам злато, нямам и пари! Пред тебе чист виж аз заставам с едно едничко чувство в
таз душа. "Обичам те", най-искрено ти
го признавам ти най-ценна си ми на света!