Оригинален текст
Всеки бездарник
(но с добра агитка)
си живее, като в парник
и отлично си джитка.
Лъска на слънцето задник,
правят му и бибитка,
чувства се като избраник,
всеки му дава бисквитка.
Като лорд на "Титаник"
мастичка си свитка,
пъчи се като чайник,
... или като тиква...
Само трябва да си мазен -
Да уйдисваш на тълпата,
и със образа си празен
ще си все под светлината...
От лошите ще бъдеш пазен
дори нагазил сред лайната,
прикрил добре ликът си алчен,
егото и суетата...
Кралица често е свинята,
и всеки е пред нея сгазен,
а тя с усмивка на устата
благославя... Щом със нея си съгласен...
Говори смешен философ
със думи от клишета,
за свобода и за любов,
над пълна маса със шишета...
И всеки вика: "Ах" и "Оф",
и маа пържени кюфтета,
и всеки чувства се готов
да му направи два... омлета...
Отеква лют кенефен зов,
трепери вътрешно естета
с опрян в челото му пищов,
но мразещ мазните прасета!
Така е в нашата държава,
и тъй ще си е май вовек,
щом се дарува с "вечна" слава
дори и пошлия кючек!
За всеки, който заслужава,
законът ни е твърде мек...
И златото ни управлява -
Харема пак върти гюбек...
Тук работата така става,
традицията не е от век -
Народът е със ранг на крава,
и мори го и студ, и пек...
Живее си бездарността
спокойно, ведро и щастливо,
от лихвите на глупостта
(в това сме племе талантливо...)
Поемаме си"любовта"
влезнала в гърлото ни криво,
разкъсва ни отзад плътта
"прекрасно, щедро и игриво..."
И кърлежите във властта
опиват се от кървавото пиво...
Добре прикрива злото им маста,
и всичко е... любящо и красиво...
