Оригинален текст
(Капитана)
Картини дъждовни по голото тяло,
закачлива усмивка на устни червени,
кожа блестяща, от мляко по-бяла,
картина сънувана, стояща пред мене.
Ръцете се плъзгат по кожата млечна,
в гърдите въздишка зовяща се ражда...
И близката гледка е вече далечна,
от устните пия, а мъчи ме жажда.
В гърдите бушуват вълни от желание,
обливат ме в пурпурно - лилав нюанс...
Поредният зов е песен - стенание,
падат дрехи последни в забавен каданс.
Тревата е нежност, очакване, ласка.
Над нас е небето и то ни завива -
Захвърлил съм вече последната маска,
а ти си от всичко в света по-красива!
Покривам те с тяло и с тебе се сплитам,
във общ ароматен и цветен венец...
Желаеш ме диво, къде, и не питам,
цветя ни прегръщат с любовен прашец.
Пеперуди целуват ни, а отгоре дъга
се извива, тъй както правиш го ти.
А дъжда ни облича във кристална нега -
Уж е ден... а в небето изгряват звезди...
(Рапърката)
Сатенът се слива със моето тяло,
две капчици стенат в очите ми гладни,
разплитам косите, покриват ме цяла,
докосвам страстта ти с ръцете си хладни.
Изследвам извивки със палави пръсти,
по кожата пареща белег оставям,
където докосна, плътта ти се пръсва,
допирам я с устни и пак възкресявам.
Ухая на роза, дъхът ти ме пари,
гърба ми посипваш с червени цветя,
с тичинка от роза бедрата ми галиш,
към теб ме притегляш... защо ли летя?
Влудени телата в едно се преплитат,
душите изливат в небето нега,
във мен си... и стонове нежни излитат,
заля ни вълна и любов заваля.
