Порязан

Здрасти и да те питам как си, раната зараства ли? Границите спазвам ли? С блокиране ли реши да ме наказваш ти? Съжалявам, но не искам прошката ти, танца на който щях да те поканя обезсмисли се... Стъписвам се, когато липсваш ми. Но не знам дали скоро ще ми липсваш, а аз на теб едва ли. Каквото било, било, харесваше ме само като сме чертали, сега и двамата сме натоварени и отчаяни, и слаби. Скърцаме със зъби, ще ходим ли за гъби? Ще се справим ли с тигри съблезъби? Такава е компанията ни - интриганти ме прегръщат, докато държат сатъри. Катъри има по цялата държава, за което много съжалявам, не се надявам на промени, защото често бъркам във житейските пътеки, ти направи ме от философските поети, преди като пишех в посланието усилия от мен никога не бяха предприети, а сега безброй куплети, даже готов съм за албум със 20 песни, само за теб поднесени. И какво като те обичам? Нищо, пак няма нищо да стане, дано любовта ми към теб някой ден престане. Не ми се прави секс, любов ми се прави, секс съм правил вече, съжалявам, не ми прощавай, но да знаеш че съжалявам, очаквания нямам и не се надявам. С другите вече няма да се съпоставям, няма с други да се състезавам, няма да те натоварвам и няма психиката ти да изтезавам, ако съм го правил - съжалявам, но да ми простиш не заслужавам. Сега у нас и съзерцавам, медитирам и в само това успявам, работа нямам, разум дори вече почти не ми остана... Градината е оранжерия, изкуствено и при нас е създадена реалността, ще се крия от тебе, ще развивам мъдростта, която търся истината нощем/денем. Няма време вече да се съберем, по-добре по-лошите обстоятелства да избегнем. Довиждане, денят си е все същия най-обикновен, най- съм изумен от социалния обмен, изгубиха душите си в обществото не малък процент. Диригент и продуцент на себеосъзнаването в мен, на успеха фен, но съм му само почитател...