Оригинален текст
Аре, кажи сега
помниш ли ги онези времена.
Когато за мене и тебе
не съществуваше понятието „Време“?
Помниш ли, кажи,
какво ми каза ти.
„Цял живот ще бъда с тебе.
Ти си част от мене.“
Помниш ли?
Дните, в които с теб
си прекарвахме всеки момент
в приказки сладки.
Жалко, че дните бяха кратки.
Помниш ли?
Събуждаше ме с „Добро утро, глупаче“
Аз бях твоето сладко инатче.
Но както се казва, филма свърши вече.
Тези прекрасни дни отлетяха надалече.
Аз не съм с теб, ти не си с мен.
Но въпреки това, абсолютно всеки ден
се сещам за тебе и
връщам се в онези прекрасни дни.
Телефонни разговори нощ и ден.
Нямаше те, а беше с мен.
Голямото разстояние дори
не успя любовта ни да разруши.
Разруши я точно ти,
когато ми каза, че малко давам ти.
Когато реши да ме зарежеш мене
и най-добрия ми приятел да бъде с тебе.
Т’ва беше нож с две остриета за мен.
Но както и да е, няма проблем.
Незаменими хора няма.
Някой ден и аз ще срещна любовта голяма
