Оригинален текст
След бурята настана огнен вятър,
езиците ни бяха пресушени...
Един билет за кукленият театър
на чувствата останали във мене...,
Един нюанс за значещите хора,
за тези дето винаги се моля.
За птиците, които сутрин гоня
и после ги очаквам... на колене...
За тези, дето винаги откриват
от смисъла - да бъдеме човеци
и вместо със забрава да завиват
съдбата - дето винаги им пречи...
Сега намерих смисъл - да остана!
Приятелю, несмей да си отиваш
преди да си затворил тази рана -
от болката... с която ни приспиваш...