Оригинален текст
Не ще избягаш от това да те желая
(още повече от мислите във мен)
Аз съм въздуха, издишан в всяка стая
и бавно крача във дома ти подреден.
Врата не заключвай всяка вечер
безсмислено ме пъдиш със тамян
Не съм светец и дявол не съм грешен
по-страшно е, защото съм призван.
Призван в това да искам точно тебе
(а ти упорстваш и се правиш на невинна)
Добре ще чакам, бягай - не ми дреме
във мойте кръгове си винаги зад мен.
И врата не заключвай - няма смисъл
(щом прозореца е тъй гостоприемен)
небето тъжно е, денят се е разписал
със парещ автограф за "добър ден".
Та имаш ли представа кой съм аз
и колко много те желая всяка есен?
На съм човек и нямам скрит компас
след мене мъртво е и жадно - като в песен...