Оригинален текст
Небето, небето! Виж небето над нас!
Стотици звезди наблюдават ни, плачат без глас.
Светът ни прекрасен - поляни, морета, гори -
покрит е със пепел от алчност и грозни войни.
Един ден и ти ще опиташ да станеш "богат".
Земята ще смажеш със своя безсмислен палат.
Дървета ще падат, животни ще страдат, а ти
ще трупаш на купчини своите безценни пари.
Но всичко ще свърши, когато природата иска.
Велика е тя и никой не ще я притиска.
И славей гордо ще пее там, дето погребан си ти.
Че него всеки го знае, а теб никой не помни, уви...
Твоят прозорец вече не свети.
Луната през него плахо наднича,
огрява старите, бледи тапети.
На масата вехне самотно кокиче.
Картините гледат леглото ти празно,
с тревожни очи се питат къде си.
Часовникът нервен отмерва напразно,
потрепват в транс ефирни завеси.
Там на земята под шкафа лежи
твоето писмо от вятъра скрито.
В него разказваш на хората ти
за твоите копнежи и за мечтите.
За твоите надежди, за любовта,
за твоето нещастие вечно прикрито
и за високата черна скала,
от която политна напред към звездите.