Оригинален текст
Ти отлетя. Отлетя като птица в небето...
Но всъщност - оставаш сред нас!
Ти се сля с ветровете,
но си също и глас,
който тихо шепти ни
с думи нежни на стих,
с думи - цветни картини,
сред които открих,
че оставяш във всички
до когото си стигнала,
като песен на птички,
като блясък във вихъра
на вътрешния ни свят!
Къс запазвам там, вляво,
с ябълков аромат,
в който няма забрава,
в който ще си във мен,
спомен, стих, топлина,
късче пролетен ден
и поляна с цветя.
Но така ми се плаче,
и сълзите ми капят,
сякаш сам в мрака крача,
сякаш вълци ме хапят.
Ех, животе, раздели
в тебе има безброй.
Те не значат забрава,
но сълзи са порой.
И полека сърцата ни
се изпълват със хора.
Те живеят в душата ни
и звезди са в простора!
