Оригинален текст
Ако искаш да бъдем небрежни мисловни господари - върни лентите стари, когато съм с теб нямам кошмари, не движа с помияри. Обичам дните в които сме превъртели и изпитанията, които сме претърпели/преодолели. Сцените във филма ни сме разиграли като горски стражари, ставаме по-хладни само с политици-костюмари, които са крали, крали, крали, а заслужават да са в отводнителните канали. Политици за парите се продали, още в 1-вия ден в който в парламента са седнали... И какво правят за начало, веднага повечето са заспали, сякаш цяла нощ на дансинга са избухвали. Обичам те по принцип, не разбра ли ? Модерно беше преди да общувам със тарикати и тузари, но сега промени много се натрупват в човешките убеждения и идеали. Фалшиви хора, играят със живота във фалшивите си сценарии, които писали са ги с какво ли ? Като че ли с крака ли ? Не, по-скоро и по-вероятно са държали писалки в техните... а_ _ _ и. Проявявам нетърпение към несправедливи ситуации, превръщат хората зарята във вълнуващи фракции/психически атракции (мислят че е иновация), излишно се впускам, чувствам в празни/безсмислени констатации, които ще са ефективни, но едва ли! Щото без тебе, мило и неповторимо младо девойче, аз страдам когато те няма, а искам уж да съм геройче. Да ни завали едно поройче и капките с причини да те обикна повече, не брой че, ще е спрял дъжда пороен отдавна, сойче, сладко, малко и звездите да ти свалям недостатъчно действие за споделено удоволствие. С теб изпитвам аз спокойствие, сигурност и щастие на n-та, мразя аз агента, който под терасата следи ме като пуша и пия мента, а със теб обичам най-момента, диригента на мига и пациента на хотела, който страх изпитва от ситуация трудна, метафорично инцидентна, няма от високо да се метна, няма да те мисля за небрежна, няма и да искам да си нежна, искам те изцяло и в картина зимна, обстановка снежна, ох, колко се радвам че преди време аз те срещнах. Бях преди муден и прокуден, аутсайдера в обществото, стаята си сега започнах без пари да обзавеждам, станах продуктивен, на разходки се извеждам, а с присъствието ти се изнежвам, искам да те гледам, а после и да те обследвам. Защото с радости и щастие аз от тебе се зареждам. Искам денонощно л*****и да те изцеждам. Ако трябва сега и извод да привеждам, мисля че прилежно творчество с естетика подреждам, чувствата си към искрено изказвам, екстаза ти да произвеждам - аз така си се зареждам, до екстаз, когато те довеждам - без дори нищо да нареждам... Ти сама искаш да разбереш искаш или не това да извеждам, но на преден план остава любовта към личността ти свръх-добра и свръхчовешка, мила, нежна и добра, кога ще се докопам аз до твоите гладки и възбуждащи бедра, на дивана 1-во остави това (и на пода пак става за игра), после свали и онова, което ме кара да изтръпвам даже само и от мисълта, как те гъделичкам със езиче, светната в стаята лампа, а ние голи през нощта, още няколко неща - ослепителна жена, изключително добра, изразително пленяваща и проницателна душа, аз ще продължа да те обичам, докато съм още на планетата Земя. Нова Година в 12 вечерта, пият шампанско, традиции има и с "преувеличената" заря, заглеждането по момичета отдавна в мен замря... А не знам завинаги ли или само засега. Знаеш вегетарианец уж се правя, но ще ти купувам саздърма и пастърма. Ти си като приложение, което не всеки тегли, щото аз го правя и повечето нямат достатъчно права. ;) Проявяваме доброта, даже и към лоши и не стойностни неща, хората душевни са, но вече са изгубили повечето своята душа. Защото грижа ги е данъка над хорската мълва, а когато срещам такива празни, тъжни хора плача без да пускам аз сълза. Криза е достигнала отдавна нашата страна, народа би излязъл скоро ако 1-во себе си той промени, и със нужните усилия той света да подобри, но уви, твърде тъпи са нали (българските хомо-сапиенси) и разбери, различното във теб привлича ме най-много към твоите устни, към прекрасните коси, повърхностно не мисля, защото пък вътрешно боли, не изплувалите чувства ги забравят, само тези, които от мечти и цели се отказват, защото неувереността психически ги смазва, а страха във тях, както и понякога и в мен преобладава, не очаквам нищо, но и докато съм жив поне за месец да съм с теб ще се надявам... Ако не животът явно напразно изживял съм, и съм страдал, и щом поддал съм се на емоциите да бъда с теб, когато съм се н*******л, а в нормално състояние като котарак в краката ти съм мъркал. Може да се каже, че защитен да съм измръзнал (метафорично-ментално развитие в застой) съм само когато те целувам, и съм те прегърнал, и неуверено и постепенно страх в мъдрост и любов аз съм превърнал. Превърнали сме спомени, от които си спомняме останали настръхнали, рани незараснали, от възможности, които отдавна сме изпуснали, невярващи и двамата на чувствата си, разразява се пожар из цели декари от горски местности, защото искрата я запалихме, и толкова я разпалихме, че пораснахме, фаталните не вербални знаци и комуникации, привличат ни ужасно да се спуснем по течението коварно, но накрая водопада падайки надолу някак си преди сблъсъка с водата ни побърква и изумява, а водопада е в Хаваи и долу всъщност има лава, трансформирах те от ларва в пеперудка уникална, а аз вечно ще остана за теб като със сиренцето черен гарван, безславно вече надигран съм, признавам побеждаваш винаги във мача - а после аз играя бейзбол на отсрещното игрище със голямата бухалка, тупалка се оказа, причини сега да съм влюбен ще извадя - искам да съм с теб, даже и в ада, ти за мен не си като награда, аз без теб деградирам и пропадам, мощен стимулатор на пламъка в любимата запалка, сладка, добричка, прекрасна, никога не си жалваш нещата, директно истината казваш в очите, а аз докато те слушам - другите спите, за мен тя (нея) магнит е, като я няма намаляват ми дните, пъстри са й очите, и да шептите мнението за нея не може да ми промените и даже ако се опитате ще сгрешите, напразни са думите, напразни обидите, не променят дори 1 от мотивите - да я обикна още повече минавайки дните, и после аз поемам отговорността да си оправя поразиите, обичам усмивката й, очите, гърдите, краката, петите, доколко сега може да броите, татуировка си правя със нейното име от убождания в кошера на пчелите, а после отивам при осите, връщам се като бандит - пред буря затишие, бандити спасявайте се, защото идвам ви през прозорците, пленници на упорството, останали наполовина - заключени в портите на робството, гледа окото ми зоркото - красотата в нюансите многото... Строго гледам планината от високото, там правя и логото - планината прекрасна и вулкана изригващ от върха, докато не изгасне то... Ще е опасно, Йо, и сещаш ли се защо ? Защото обичам момиче само едно - с плодове безкрайно дърво, не късам от него, защото така наранявам го. Явявам се пред хората яростно, когато я няма братле, изпадам сякаш в дънната яма брате. Много голямо предизвикателство, да превърнеш в дълголетна връзка своето със нейното приятелство и то напълно съзнателно, обичам когато ме гледа и чака изпитателно, просто аз наблюдавам и чакам перфектността на настоящето занятие, изкарано в размисли мръсни, нежни, страстни, действия опасни, лелее - този огън не ще да изгасни ! Това вече ти се изясни, целувки дълги и страстни - във водовъртежа на думи и действия прекрасни, грижи полагаме да сме заедно понеже сме дръзки и в решенията резки.