Оригинален текст
Присъда ли е, дявол да го вземе,
съдба ли е животът с две жени.
Едната бавно твоя свят превзема.
А другата е с теб от младини.
Едната в теб жребеца си открива.
За другата си старото седло.
Едната търси в тебе перспектива.
А другата е с теб в добро и зло.
В едната се откриваш луд и страстен.
Пред другата си грешен и смирен.
С едната си на норми неподвластен.
Със другата светът е подреден.
С едната сядаш в тиха пицария.
А другата ти пържи ребърца.
С едната си принуден да се криеш.
От другата са твоите деца.
Едната има снимка с теб. За спомен.
А другата със спомените спи.
Едната те желае незадомен.
А другата семейството крепи.
След срещата едната си отива.
А другата те чака у дома.
И може би едната е щастлива,
а другата нещастна и сама.
И всеки път, когато си отива,
за теб едната все ще е “Една”.
А другата? Красива, некрасива,
пред Бог остава “Твоята жена”.
Присъда ли е, дявол да го вземе,
или е просто мъжка суета?
И има ли любов във днешно време,
или е светла притча любовта?