Оригинален текст
Държавата ли? Ами кучета я яли.
И то не породисти...
Потомци не на вълци, ни чакали - или по-точно - политически артисти.
Родината тъгува прикована,
но търсят те пореден мазен чек...
И всеки ден и носи нова рана
под звуците на траурен кючек.
Тук всеки се спасява както може...
И пръснахме се по света голям.
Защо наказа ни така, Всемилостиви Боже -
да тънем в нищета, във глад, във срам?
А може би вината си е в нас,
че Ти дарил си ни с` свободен дух
и с правото, на собствен глас,
звучащ сега плачевен, тъжен, кух!
Държавата отдавна абдикира!
Превърнахме се в просяци, сираци!
Във песен на разпаднала се лира!
Молци изядоха юнашките байраци...
Покри се с мухъл старата ни слава
и крие се във празния музей...
Въже и самолет май ни спасяват...
Но спасение ли е това? Живей...
Живей тук във мизерия, във бутафория,
със мисълта, че това си е нормално...
И слушай хитовете на Азис и Глория -
това е ежедневие... стандартно...
Държавата отдавна абдикира!
Родината не се покрива с нея!
Властта разлага се и се корумпира...
Кажете ми: Как тука да живея?
Към първото изпитваме омраза!
За второто милеем от сърце!
Не Бог, а сам народа се наказа
защото си мълчи, не казва "Не"!
Не казва: "Стига вече! Стоп!"
И затова превърнаха го във ратай...
Дори по-лошо - Във послушен роб
със забрана да мисли и мечтае...
Държавата отдавна абдикира!
Но май това направихме и ние...
Родината забравена умира!
Но ще попитам пак - Къде сме ние?
