Оригинален текст
Той не спи, нито сънува,
той не чува вече света,
за него е пусто, навсякъде вече,
че усети болката от любовта.
Имаше едно време
една любов любима,
за жалост вече отмина -
моята любима си замина.
Беше ли за мене ти мечта,
или просто илюзия на ума?
Беше ли за мене рай..
или път към ад безкрай!
Ти уби една мечта,
ти погуби любовта,
но любов ли бе това,
щом бе пълна със тъга.
Имах аз една мечта,
да съм с теб до края на света.
Но ти мечтата ми разби
и за това благодарността ми приеми.
Той не спи, нито сънува,
той не чува вече света,
за него е пусто, навсякъде вече,
че усети болката от любовта.
Таз надежда свята ме убива,
таз мечта не оставя огъня да изгори.
Наистина ли ти,
толкоз трайно в сърцето ми се настани?
В сърцето ми бе ти една,
душата ми с лекота я завладя.
Но в живота мой
ще си една от безброй!
Ти създаде моето начало,
ти ми даде воля за живот.
Затова аз твоята усмивка блага
ще я помня цял живот!
Не приемам цялата вина,
не си забих аз ножа във гърба.
Затова за мен ти забрави!
Не тъжи, а си върви.