Оригинален текст
(Асака)
Имам си две палави крачета,
две непослушни малки момчета.
Те по стълбичките правят хоп, хоп,
а по полянките и тротоара троп, троп.
Дясното казва... Аз съм по-добро!
Мога да правя дори колело!
Бързо съм и правя скооок!
Дори от бате Коко по-висооок!
Неее! Казва лявото краче.
Аз съм като малко, палаво мече.
От локвичките обичам да правя водоскок,
а в калта да нагазвам с шумно пльооок.
Хоп и Троп не спират да играят
и бели да правят, както те си знаят.
Обичат много топки да ритат
и след батко неуморно да тичат.
Хоп и Троп са две братлета.
Две палави и умни момчета.
Те игри забавни много знаят,
а Жорката ще ви разкаже краят!
(Капитана)
Хей, момчета, да не стане грешка,
ще обмисля много свойта дума тежка
и тук ще я кажа със усмивка аз -
вие сте за мене неделима част.
Заедно в игрите сте винаги в едно,
без да си помагате няма колело!
Също невъзможен е скокът локвовлажен -
и левият, и десният, е еднакво важен!
Вие сте крачета, но сте и крила
на всичките деца, по цялата Земя -
Давате им сили за всяка щуротия,
заедно прескачате всяка мъчнотия!
Радвайте се заедно, че сте неделими -
Ето, че възпяхме ви с Асака тук във рими.
А пък за накрая, в последния куплет,
искам да ви дам и един съвет...
Слушайте внимателно и го запомнете -
Винаги приятели истински бъдете!
И последно, нека пред вас, Хоп и Троп,
няма във живота знак със надпис "Стоп"!
