Оригинален текст
На тебе аз съм ти
бездомно кученце, нали?
Идваш да консумираме заедно любовта
и така получавам веднъж годишно храна.
Аз искам всеки ден
да бъде някой до мен.
Искам ежедновно любовен шев,
не само, когато на тебе ти е кеф
Така ми се иска
да не те чувствах толкова близка.
Шута да ти бия
и да се напия.
Да осъзная, че ти
всъщност никоя си.
К’во съм се зарибил толкова,
ти не си кой знае каква.
Обидите ти не ме обиждат,
очите ти красиви не ме виждат,
ушите ти не ме чуват,
устните ти не ме целуват.
Искам, но не мога
да те забравя, за Бога.
Може би, ако не те бях срещнал теб,
точно в този момент
щях да бъда там,
където ще се чувствам цял.
Където щастие няма да ми липсва.
Вече почна да ми писва…
Имам толкова причини да те мразя,
но омразата вътре в себе си пазя.
Всичко събирам вътре е мен,
и искам да дойде този ден.
Денят, в който аз
ще изкрещя с пълен глас:
Глупака умря,
друг съм сега.
Искам, но това няма да се случи.
Ти си коварен рак и току-що ме улучи.
Разболя ме и спасение няма. The fuck.
Защо продължавам да те искам пак?