Оригинален текст
Очите ти са с цвят на дива роза
цъфтяща над забравен гроб.
Усмивката ти е лъжовна поза
и най обичаш топъл, пресен дроб,
изтръгнат, кървав и суров,
(Сърцата са така банални)
във който впиваш зъби със любов...
Със трупове са пълни всички спални
на къщата, която обитаваш.
Стените и са зидани със черепи,
а в огледалата им, образ не оставяш,
и плуват в баните и, мъртви лебеди.
*****
Звезди изгряват, чака романтика.
Мечтае си за нея, за жената.
Но глух остава, че нощта го вика,
и сляп е, че над него в кърви е луната...
*****
"Вечерята ви чака. Ето я, мадам.
Усмихва се, дори и ви целува..."
Отивам си! Не искам да съм там,
където Фаталната Любов пирува...