Оригинален текст
Обвиваш ме със ласки и със грях,
магии правиш с устните порочни,
когато ме приемеш вътре в тях...
Гърдите ти омайващи и сочни
зоват ме с кадифения си глас.
Целувам ги. Обсипвам ги със нежност,
превръщам те изцяло във копнеж,
и въздуха преражда се във течност
любовновластен и горещ...
Прелитаме през нови измерения,
откриваме несбъднали се светове,
в кръвта ни раждат се стихотворения,
и нещо пак взаимно ни зове
за ново сливане в торнадно вдъхновение,
наситено с кристали от възбуда.
Разкъсваме воали нетърпение -
вселената в очите ни е луда
и падат границите между нас,
в единството на общата ни плът...
Къде започваш ти, къде завършвам аз,
дори не питаме във общият ни път...