Оригинален текст
Нападаха кестени.
Гладки и лъскави.
В косата, съвсем равномерно.
Разляха кафяво
по белите пръски.
Години да скрият с модерното.
Но тъжният скулптор
драска по кожата.
И вгражда чертите с ръце.
Безкрайно дълбоко.
Почти невъзможно.
По-тъмни от цвят на лице.
И тихо пристъпва
ранната старост.
Видяла дома и огнището...
Когато си тръгне
със своята вялост.
Тогава ще дойде и нищото!