Оригинален текст
Rossitza Kopoukova (rosiela)
София
26.12.2012 г.
25 Последователя, 0 Последвания
"МЕЧТИТЕ ЩЕ ОСТАНАТ ЖИВИ" от rosiela
7 юни 2024 г. в 18:35 ч.
Стиховете често са мечта
и от личността са по- красиви,
като изтрезнее любовта
само те остават вечно живи.
Пълни със премного идеал,
който в земното не съществува,
чудиш се как този си избрал
и дали наистина си струва?!
Мои или чужди - са копнеж,
който от вълшебство те замайва,
и не ти се иска да се спреш,
сякаш ангел бъдеще извайва.
Ала тука, в земния живот,
малко са наистина щастливи,
щом поезията е на ход,
то мечтите ще останат живи!
Юни 2024г., София
Росица КОПУКОВА
#Поезия #Друга поезия
прочити: 4
"ВРЪЩАНЕ КЪМ ДЕТСТВОТО" от rosiela
2 юни 2024 г. в 06:41 ч.
Нямах страх, по борове се качвах,
Ритах мач и скачах на въже,
А пък що е покрив го прекрачвах,
Сякаш бях родена за момче.
Кой да ми се скара по мобилен,
Щом превземах сетния си връх.
Нашите на работа. И силен
Хъс ме теглеше за кой ли път.
Да вървя към своята победа
Се опитвам още от дете.
И не исках никога последна
Да остана в свойто битие.
Две епохи се смениха вече,
Но разгарям стария си плам,
Още като мъничко човече,
И пораснах аз човек голям.
Лошо ли е? Не! Разбирам вече,
Динамично всичко си тече,
Станах си омайниче - момиче,
Ала смело като за момче.
Все към върхове ми е душата,
И от ветрове не ме е страх,
Само мир да има по земята,
За децата щастие и смях.
1 юни 2024г., София
Росица Копукова
#Поезия #Друга поезия
прочити: 4
"ИЗ ПОКРИТИЯ МОСТ" от rosiela
31 май 2024 г. в 17:20 ч.
В покрития мост на Ловеч си пиех кафето
По пътя за Вароша - стария град,
Сто истории крие под покрив небето,
Колко разкази сложих из книжния свят.
Ловеч моя магия и спомен остана.
Под краката ми тихо бълбука вода.
Не една чародейка на листа пристана,
Героиня на време, в което живя.
И си тръгвах от Ловеч с идея отново
Пак да дойда. А делникът нека звъни.
Този град е създаден за хубаво слово,
Този град е митичен и в нашите дни.
Имал доста проблеми и битови свади
Ми разказваха местните хора оттам.
Може би е така. Но с кафето подслаждам
Някой приказен спомен в душевния храм.
И кокетно бижу все си взимам да нося,
Да ми пее за Осъм , да е усет за мост.
Колко моста градим, ей в това е въпросът?
От човешки души без омраза и злост.
Та да мине по тях госпожа Добротата,
Да разлее любов, да погали с очи.
Из покрития мост аз открих красотата.
Тя е там, като ромон на Осъм звучи.
31 май 2024г., София
Росица Копукова
#Поезия #Друга поезия
прочити: 8
"ЛЪЖАТА" от rosiela
30 май 2024 г. в 08:22 ч.
Лъжата има много варианти-
подлъгване, укриване и думи,
които, казани от тути-кванти,
вибрират като в изкривени друми.
Животът не прощава на лъжците,
намират свойто място във погрома,
люлееш се безцелно по браздите
пък паднеш по очи самин в разлома.
И искаш с хитрини да крачиш само,
но хитрият много жестоко плаща,
вземи си просто кармата на рамо,
тя своите сигнали ти изпраща.
Напред - във дните или в свят отвъден,
според постъпките, според делата,
ако от хората не бъдеш съден,
по - зле : ще те осъдят небесата!
30 май 2024г., София
Росица КОПУКОВА
#Поезия #Друга поезия
прочити: 4
"АЗ ИМАМ ДА ВИ НОСЯ ДОБРИНА" от rosiela
22 май 2024 г. в 08:24 ч.
Аз имам да ви нося добрина,
но си я пазя за добрите хора,
а лошите умират от злина,
но не от мене, някъде отгоре.
До истините извървям път
и трудно можеш мене да излъжеш.
Но не отделям във сърцето кът,
за мене трудно можеш да се вържеш.
Благодаря на Бога за това,
че ми чертае вярната посока
и аз усещам в своите слова,
че за доброто не изпускам срока.
Навярно може да е по-добре
и лошите накрая се обръщат,
но аз не ходя права по море
и с пълна кошница не се завръщам.
Достатъчно съм силна и добра,
безкористна съм в някакви предели,
но се отдръпвам в долната игра,
да се оправят, дето дали-взели....
Не искам да ме правят на глупак,
човечността с наивитет я бъркат.
На никого аз не подлагам крак,
но тръгна ли си - сто съдби обърквам!
Останалото е по Божи знак,
донякъде и аз го разгадавам,
и под ръка с Доброто тръгвам пак,
че имам още много да раздавам...
22 май 2024г., София
Росица КОПУКОВА
#Поезия #Философска
прочити: 5
"СЕМЕЙСТВО" от rosiela
16 май 2024 г. в 07:23 ч.
В семейството животът се празнува
И съществува само обичта,
И няма злъч, и няма лоша дума,
И няма и затворена врата.
А камо ли пък крясъци и удар,
И недоверие, и зъл шамар.
В семейството животът тържествува
И младият почита всеки стар.
Понеже бях почти до идеала,
Това намирам за семейство аз.
А другото не знам. Останах цяла
С подкрепата на всекиго от нас.
Навярно затова и до момента
Различни вариации не ща.
И на горчилките асортимента
Не съм опитвала и досега.
Семейството не може да е мъка,
Която да си причиняваш сам.
И по- добре навременна разлъка,
Отколкото самотник да си там.
15 май 2024г., София
Росица Копукова
#Поезия #Друга поезия
прочити: 9
"ДРУГО ВРЕМЕ" от rosiela
11 май 2024 г. в 19:02 ч.
Аз съм момиче на града, обичам
във анонимността да се изгубя,
с тревичките и със листа не сричам
дали щастлива пак ще се събудя.
Мащабна съм. Обичам да се боря,
където даже другите не дръзват,
а много често даже и не споря,
разкривам болки, истини и възли.
Попадна ли обаче в тишината
на селския пейзаж, загубвам време.
Не бих живяла с дни в зеленината,
но бих живяла, колкото поема.
Застана ли така...пред панорама,
потъвам в измерение, което
в обикновения живот го няма
и то разсича сякаш битието.
Просторът ще си отнеса със мене,
когато в градския живот се върна
и почвам пак неуморима денем
проблемчета до корен ще обърна!
11 май 2024г., София
Росица КОПУКОВА
#Поезия #Друга поезия
прочити: 6
"В БЕЗКРАЙНОСТТА" от rosiela
9 май 2024 г. в 08:53 ч.
Няма никога да ми омръзне
да разказвам за добри неща.
Лошотията сама да мръзне
и да си отива в гибелта.
Безгръбначните не са ми тема
нито днес, ни в утрешния ден,
знам, животът че не е поема,
но всеки е за нещо прероден.
Белите души със още бели
трябва да се търсим и крепим,
леля Ванга завеща ни смело-
във единството ще устоим.
Моята България любима
ми е просто приказка безкрай.
Докато на този свят ме има
тя ще бъде моят земен Рай.
8 май 2024г., София
Росица КОПУКОВА
#Поезия #Друга поезия
прочити: 11
"НАСТРОЕНИЕ" от rosiela
8 май 2024 г. в 18:25 ч.
Как смайващо красива пролетта
те кара да се влюбваш във живота,
година се родее с вечността,
а вечност се родее с небосвода.
Дали в градината ще пъпля аз
или на път ще срещам красотата,
напролет е щастливо всеки час
просто така, да щъкам по Земята.
Стихът си идва сам и без проблем
и пита ме дали ще го напиша?
Разбира се, животът е подем,
когато с Божи стихове се диша!
8 май 2024г., София
Росица КОПУКОВА
#Поезия #Друга поезия
прочити: 11
"НА ПОЕТЕСАТА ПЕТЯ ДУБАРОВА" от rosiela
27 април 2024 г. в 16:22 ч.
Бяхме на двата бряга на живота,
аз - след гимназия, а ти - на път,
случайността ни запозна във София,
в увеселителен вечерен кът.
С очи огромни, търсещи човеци,
сама дойде и седна си до мен,
говорихме си топло, по съседски,
познали се по пътя прероден.
За тебе се говореше отдавна,
тогава беше, помня, осми клас,
съдбата ти - нелепа и неравна,
така внезапно те отне от нас.
Ти си отиде, а пък аз живея
над болки и нестихващи мечти.
За тебе щях да пиша, аз умея,
и щеше моя близка да си ти.
Остана снимката и твойте книги,
които друг издаде вместо теб.
Ех, Петя, Петя, не успя да минеш
през лошото, да продължиш напред.
Онези, дето тебе не познават,
пред паметника ще се поклонят.
Но аз през твоите очи минавам
и сякаш осветяват ми деня.
25 април 2024 г. София
Росица КОПУКОВА
#Поезия #Друга поезия
прочити: 14
За да прочетете повече от rosiela:
или се
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me
rosiela :: uFeel.me
uFeel.me
ВРЪЩАНЕ КЪМ ДЕТСТВОТО
2 юни 2024 г. в 06:41 ч.
Нямах страх, по борове се качвах,
Ритах мач и скачах на въже,
А пък що е покрив го прекрачвах,
Сякаш бях родена за момче.
Кой да ми се скара по мобилен,
Щом превземах сетния си връх.
Нашите на работа. И силен
Хъс ме теглеше за кой ли път.
Да вървя към своята победа
Се опитвам още от дете.
И не исках никога последна
Да остана в свойто битие.
Две епохи се смениха вече,
Но разгарям стария си плам,
Още като мъничко човече,
И пораснах аз човек голям.
Лошо ли е? Не! Разбирам вече,
Динамично всичко си тече,
Станах си омайниче - момиче,
Ала смело като за момче.
Все към върхове ми е душата,
И от ветрове не ме е страх,
Само мир да има по земята,
За децата щастие и смях.