Оригинален текст
В покрития мост на Ловеч си пиех кафето
По пътя за Вароша - стария град,
Сто истории крие под покрив небето,
Колко разкази сложих из книжния свят.
Ловеч моя магия и спомен остана.
Под краката ми тихо бълбука вода.
Не една чародейка на листа пристана,
Героиня на време, в което живя.
И си тръгвах от Ловеч с идея отново
Пак да дойда. А делникът нека звъни.
Този град е създаден за хубаво слово,
Този град е митичен и в нашите дни.
Имал доста проблеми и битови свади
Ми разказваха местните хора оттам.
Може би е така. Но с кафето подслаждам
Някой приказен спомен в душевния храм.
И кокетно бижу все си взимам да нося,
Да ми пее за Осъм , да е усет за мост.
Колко моста градим, ей в това е въпросът?
От човешки души без омраза и злост.
Та да мине по тях госпожа Добротата,
Да разлее любов, да погали с очи.
Из покрития мост аз открих красотата.
Тя е там, като ромон на Осъм звучи.