Оригинален текст
Обичам пространството запазено за мен,
пианото вътреутробно рисунъчно да диша,
кристална чаша да звъни, звъни опиянена
и мънички макрознаци все непрекършени,
да ме поглеждат очи в очи не безпомощно -
разумна раса от щастливци да срещна.
Обичам лицето ти книга, екран дълговечен,
светлосин спокоен, спокоен пейзаж,
как се свива в скута ми синчец небесен -
не чужда цивилизация, не опустял площад -
какво ли бих правила беззародишна,безтебна,
без всяка педя мечтана земна мелодия...