Оригинален текст
Рисувам аз отново късни есенни листа,
докосване от думи и мъничка следа,
стаила във сърцето звездна тишина.
И музика рисувам на уморения ти лист.
В съня ти, влязла неочаквано, танцувам
нежно, като влюбен във пиано пианист.
Замръкналия залез покривам с цветове.
Разказвам тихо за непознати светове.
Красивото във мрака откривам ти сега,
ти прибираш в шепите си моята тъга.
А лунната пътека се люби със водата,
притихнала, усмихва се учудена луната.
На челото ти чертая малката бразда
и краткия ти шепот, изречен във нощта.
В очите ти откривам малко огледало,
мъката на дните кротичко прибрало.
Открадвам от целувката ти бавно
на скритите от теб мечти копнежа.
С топлите си длани разтопявам скрежа
на очкаването от годините съблечено.
Ти откъсваш чувството ми неизречено
и от багрите на топлите ми цветове
прибираш закъснялото във своето сърце.