Оригинален текст
За жестокостта (от поредицата Човешките неща)
С жестоки думи се наказваме,
когато няма път във нашите съдби.
И тъмната страна показваме,
а после чудим се - защо боли.
Жестоки са обидите неволни,
необмислено изречени и на шега.
А после плачем за душите болни
и мъчим се да скрием нашата вина.
Жестоко си завиждаме понякога,
отровени от собствен неуспех.
А после търсим си причина всякаква,
че не сме намерили за него лек.
Жестоко и безсмислено се нараняваме,
убивайки последните си чувства.
А после чудим се, как да прощаваме
на делата скритите си блудства.
Жестоки сме сами със себе си дори,
подтискайки красивото във нас.
А после лееме порои от сълзи,
че влака сме изпуснали във оня час.
Жестокостта е данъка за Дявола,
дори не мислим за платената цена.
А после плачем колко пагубна
и тежка била за нашата душа.