Оригинален текст
Пребродих планини, морета,
пустините със сълзи наводних
и молех се на падаща комета,
реките да премина пресуших.
И търсих аз едничко - вяра.
Дори студените стени разбих,
поспрях се даже пред олтара,
иконите подред помолих
пътя ми със нея да застелят.
За нея толкова се борих,
мъгли не пуснах да се стелят.
Търсих, лутах се безспир,
приседнах уморена аз накрая.
Погледнах във душевния си мир,
той беше оная необятна стая,
в която някой проговори
мъдро, тихо, без слова.
Попита ме: Какво ти стори,
защо премина през всичкото това?
И после сам си отговори.
Себе си да разбереш,
че преминала си тез простори,
защото вярата била е в теб,
силата си ти да събереш,
да разбиеш този свят от лед
и дори за миг да не поспреш.