Оригинален текст
Толкова си близо и далече –
прочетох в твоите писма.
Прочетеното ме съблече,
оголи чувството ми на вина.
Заради думите ми ти облече
илюзия във образ на жена.
Не мислих, само подредих
от мечти измислените думи
в редове на тайнствен стих.
Сега стоя и мисля тъмното
за всичкото, което сътворих,
щом може със безмълвното,
да оставя неочаквани следи.
Прости, че в моя стих открих
една непредполагана вина.
Вината ми е, че не спрях.
На теб отдавна ти простих
твоята, незабелязана вина.
За нея стихове ти посветих