Оригинален текст
Към детството си аз пътувах
с онези тракащите колела,
детството си аз сънувах
и като приказка ми бе съня.
Ти помнеше шегите малки
и как разтърсвах моята коса,
когато ме попиташе как ли
на село аз съм си дошла.
Завиждаше ми тайно от душа,
че очакваният път към теб
изминала съм с тракащите колела,
но дори следичка нямаше от лед.
Аз пък помнех как задружно
се впускахме във нашите бели,
дори не считахме за нужно,
да мислим, че ще донесат беди.
И неуморно ровехме в килерите,
непозволената магия беше там,
тогава с тебе бяхме смелите,
но плащахме за дяволията си дан.
В момчетата измислени се влюбвахме
и мислехме, че има само чудеса,
ума си ний по тях загубвахме,
погалени от тръпката на любовта.
Ти помниш, аз пък няма да забравя
за пейката окъпана в звезди,
с годините дори за миг и не оставям,
нещо спомена за детството да набразди.