Оригинален текст
Избликна в мене кратера
с огненоизгаряща вълна.
Небето с нежност ме пое,
звездите правеха ми път.
Като много мъничко дете
влязох в оня, приказния кът.
По лунната пътека повървях,
отново си прибрах мечтите.
От цветни сънища венци плетях,
красивото усещах в дните.
На облаците аз прибрах
мантията тъжносива.
Разбрала себе си, летях,
защото бях щастлива.