Оригинален текст
С тежките си стъпки идва тя
в разума ти и го вледенява.
Всичките поникнали цветя
бушуващо и огнено изгаря.
Намества се и във сърцето,
устремения му порив спира.
Изпразва всичко, след което
в тъмнината облаци събира.
Става ти студено и гърми.
Ехото на спомени отеква.
Търсиш от вратата си следи.
Няма я, дори не се открехва.
Птица, затворена във клетка
в теб започва да се блъска.
Дири ти за всичко сметка,
праща те по път без връзка.
Късаш само, нищо не кроиш.
Неистово крещиш за светлина.
Няма я - пресъхнало мълчиш
и прегръщаш се със самота.