Оригинален текст
В църквата потърсих аз олтара,
не го видях, остана в мен греха.
Поисках свещи да запаля,
но нямаше икони, бях сама.
Излязох вън и се попитах,
дали не е знамение това.
По тъмни улички поскитах,
отговора не видях, а тъмнина.
Тогава паднах на колене,
помолих се на моята душа,
ако може от някъде да вземе
опрощението на греха.
А тя погледна ме с очи учудени:
"Защо във църквата се спря?
Събери си чувствата прокудени,
прошката е само в мен сега".
Огледах се във себе си тогава,
с усилие плача си спотаих.
Душата ми бе абсолютно права
и аз сама на себе си простих.