Оригинален текст
Пътищата на душите са незнайни
и обсипани със камъни са те,
ако чувствата останат трайни,
ще преминат през всички ветрове.
--
Без посока или пък със нея
ще пребродят мъчни светове,
тъмното по пътя ще полеят,
ще посеят със цветя поле.
--
Ъглите по пътя ще изправят,
камъни на купчини ще подредят,
със светлината си те ще удавят
пепелта и въглени ще загорят.
--
И накрая от пътищата много
пътечката една ще изберат,
ще се слеят, загърбили тревога
и като във приказка ще полетят.