Оригинален текст
Очите... са прозорец,
докосван и отварян,
просветващ полунощно,
пробуждащ се в зората,
от мигове прииждащ,
потъващ в езерата...
А в дива долина разстила се,
същинска паяжина
от приказните си творения...
А те зашляпали все боси,
под све небе неземно
на царството си властно,
духовна болка, нереална...
Изплъзват се от спомени воднисти,
два диаманта... същи...