Оригинален текст
Разпръснах по земята семена,
пресъхнали и чужди бяха те.
Дали пък щяха да се появят цветя
с искрящи пъстри цветове.
Сега притихнала стоях
и молех за светлина небе.
В нестихващ порив аз мълчах,
а ехото на мълчаливия ми тон
навсякъде около мен кънтеше
Аз ровех във студената земя,
да видя семето дали пък спеше.
Поливах го със най-солената сълза,
а слънцето над него бдеше.
И оня порив мълчалив и див,
усещах как от мрака ме извежда.
Дори от болката се скрих,
понесла в себе си надежда.
Надеждата за никнещите цветове.