Оригинален текст
Мечтите са малки хвъркащи мишени,
по тях тъй често пушките се вдигат.
Куршуми порязват пулсиращите вени
и до отсрещния прозорец не достигат.
-
Крилата им прекършени тогава падат
в замръзналото на студената земя.
Уморено и несбъднато, унило страдат
като тъжни, закъснели, есенни листа.
-
Но птиците никога не са една и две,
ловците много рядко го предвиждат.
С надежда поривно сърцето все зове
крилатите мечти, които го повеждат.
-
Ловци сте, но на вас ще кажа аз сега,
че целта си трудно ще постигнете -
няма как да стъпчете вий онова,
което никога не може да достигнете.