Оригинален текст
Ти питаш ме –
защо съм замислена жена.
Годините на времето
оставили са в мен
и болка, и любов.
Научили са ме,
да съхранявам всеки ден
като сбъдната
или несбъдната мечта.
По моите и чуждите
пътеки да вървя,
понесла в себе си
сърцето на вселената.
Да гледам
радостно и гневно,
да прощавам
и непростимите неща.
Понякога
и да не мога да простя.
Понякога
и да умирам за последно,
когато някой ми е пъхнал
нож в гърба
и после пак да се изправям.
Да нося в себе си
онази самота,
която никога не е забрава.
Като птицата
на щастието да кръжа,
след което земята
мъдро да ме приземява.
В сърцето си
приятелствата да тая.
Предателите
да наказвам с доброта.
Да виждам
красотата във нощта.
От спомени следи да нося.
Да греша
и да не ми прощават.
Ти питаш ме –
защо съм замислена жена.
Отговорът е един –
вълнуват ме човешките неща.