Оригинален текст
Ято гарвани живеят в нас,
а търсим лястовица бяла.
И само в късен нощен час,
копнеем душата да е цяла.
Денем храним черни птици,
с подхвърлените ни трохи.
А гарваните - черни жрици,
ехидно смеят се, че ни боли.
И ако видим бяла светлина,
с крилата им я ний угасяме.
А после търсим добрина,
без да питаме какво донасяме.
Черните кълват, не спират,
най-вкусна им е красотата.
А ние чудим се защо умират
пъстри чувства във сърцата.
Гарваните ни дори крещят,
но ние слушаме и тази песен.
А всъщност искаме да спрат,
защото в нас посяват есен.
В гарваново черно сме орисани,
а молим се за бялото крило.
И ако ни докосне, то отлита,
защото чувствало се е само.