Оригинален текст
Спомени всякакви -
гонени, чакани,
плакали,
днес застават
на колене
пред моите слепоочия
и се промъкват
бавно и тихо
по онези многоточия,
оставени
от годините,
разпръснати
от метежни
и слънчеви дни.
Разумната пътека
в мен
ги подрежда,
а другата, на сърцето
пак ме отвежда
при знаците от въпроси,
стаени
в очите на минали хора
в моите стъпки.
И тръпки,
и трепет, и лека умора,
разпиляват
или пък събират
бушуващи мисли,
както моливът
изписва неказани думи
по белите листи.
Спомени всякакви -
гонени, чакани,
плакали,
скрити в тъмното
на нощта,
плахо поглеждат
към светлото на деня
и се свиват
в своите кътчета.
Притихнали, очакват
тишината на залеза,
да си поговорят
отново с вечерта.