Оригинален текст
Изпищява синя светлина.
Зениците крещят от болка.
Косата окосила е цветя.
И продължава. Още колко?
Ръцете плачат за живот.
Гласът повтаря - Дишай!
Но друг копае бавно гроб.
Не му е лесно. И въздиша.
В чакалнята наднича мъка.
Безцветно. С молещи очи.
Молитвата не моли. Вика.
Небето черно е. Мълчи.
Реки от възрастни сълзи
се сливат с тези на деца.
Игла от вената стърчи.
Безпомощно - във сивота.
Не стигат вече църквите,
ни свещите от кекав восък.
Попове не опяват мъртвите,
а светлина за живи просят.