Оригинален текст
Влажни сънища обвиват мойте нощи.
Разпиляват мисли, спомени, следи.
Будилникът ехидно си мълчи все още,
чака слънцето очите ми да изгори.
Нека чака. Нужно ми е да си поговоря
с кутийките от преживяни мигове.
Капаченцата с трепет да отворя,
с ключ от ненаписаните мои стихове.
Във тях като в тревата да поровя,
да докосна всяко живо стебълце.
С някои да помълча, с други да поспоря,
в трети да открия досънувано лице.
Може би там, ровейки се, ще открия
звън камбанен, уловен от хиляди слова
или на топло уморено ще се свия,
да послушам стъклената песен на дъжда.
Гледам към стрелките. Те - от прах.
А там сред него чака белият ми лист.
Отключила съм вътресълзния си плач.
Време е да го излея в следващ стих.