Оригинален текст
Кога и как пораснах? Не разбрах.
Сигурно когато баба ми отряза
плитката. И сякаш беше грях
да я изхвърля от мен и я запазих.
Или когато съня ми набраздиха
предателства, едно след друго.
И някак си мъглите ме откриха.
От лутане повярвах даже в чудо.
А може би когато ме разлюбваха.
И аз разлюбвах. Птица отлетяла
във нощите които ме разбулваха,
ограбила от мен частичка вяра.
Или когато с дъждовете си гасях
огньове, сякаш беше минал ураган
и пепелищата на себе си поднасях
(а месечина може да е имало и там).
Кога и как пораснах? Не разбрах.
Но взех от синьото в очите, бабо.
Ориса ме така, съвсем без страх,
детето в мен да си остане младо.