Оригинален текст
Вълшебни ли са думите изречени
със поглед, без дори да се шепти?
Кръстопътно понякога съблечени,
потекли буйно, като мънички реки.
Вълшебно ли е чувството обречено
да търси своя тих и светъл бряг?
А водорасли, от вълни донесени
да се сбогуат с отливния кръговрат.
Вълшебни ли са стъпките белязали
нечаканото във залязващите дни?
Трепет, който винаги доказвал е,
че без него в нощите сами, боли.
Вълшебен ли е тихят, спокоен дъжд,
който замислено в прозореца ръми?
Донесен облачно и някак изведнъж
от скитащи копнежи във мечти.
Вълшебсво ли е скрито във ръцете
протегнати в очакване за ласка?
Погледни и на стиха във редовете
се крие нежна и усмихната окраска.
Вълшебно разпиляни нотите на песен
търкулнала се от око като сълза
нашепва отговор един, така чудесен.
Магията е в моята и твоята душа.