Оригинален текст
В подмолите на собствена тюркоазена река,
складирам златни спомени и мъничко тъга.
Пътува мирис мускусен помамен по вода
и търси в нощ безмаскена пролетна Луна.
Остава жив преживял в звездопад гибелта си,
като вятърна мелница спорил с небесата й,
жадувал за есенна разходка с тишината,
за звъна тюркоазен сетен в синевата.
Да, оня звън везан от розов вятър разпилян,
с повея на любов звънарна от камбанки цветя
и галещи пръсти на изплъзнал се шеметен свят,
отворен прозорец, нарисуван вълшебен олтар.