Оригинален текст
Навън вали, мрачно и унило време.
Мрачно е в стаята при мен.
Седя на тъмно, мисля си за тебе.
Мисля си какво се случи в оня ден.
Съвсем невинен разговор, нормален
Превърнал се във битка помежду ни,
превърнал се във край фатален,
със тежки и обидни думи.
Сега разбирам колко сме търпяли,
всяка дума, грешка или фал.
Сама се чудя как сме издържали
и как погубвали сме любовта без жал.
Навън вали, прозореца запотен е от дъхат ми,
набирам - В момента няма връзка с този номер,
набирам пак с надежда да чуя гласът ти,
но пак... в момента няма връзка с този номер.
Обличам се и по улиците тръгвам.
Сама не зная накъде отивам.
Дали отново себе си залъгвам,
че щастието с тебе ще намирам.
Минавам по улица позната,
неусетно съм стигнала пак до у вас.
спирам неуверена пред вратата
и отминавам страхувам се пак.
В далечината сянка позната.
Вървейки самотна в студения дъжд,
аз бързам, бързам да хвана ръката,
да хвана ръката на любимият мъж.
Два погледа вплели се във тъмнината.
Две ръце нежно се сливат в една.
Две сърца забиват в пак във мрака.
Една, една е любовта.
Който знае как се обича,
той знае как се прощава.
ако ти, който обичаш не можеш да простиш,
губиш човека, губиш щастието, накрая загубваш себе си
и погубваш едно сърце, сърце, което никога няма да бъде върнато към живота.