Оригинален текст
Пристъпваш в есенната вечер
и пеят някъде забравени щурци.
Във бялата тъга си ти облечен,
но носиш ми във шепите звезди.
Поспираш до съня ми търпеливо,
като пред открехната врата.
Присядаш ласкаво и мълчаливо,
за да ме погалиш тихо със ръка.
Със пръстите сърце чертаеш
по умореното ми от копнеж лице.
В очите ми се взираш, да познаеш,
дали съм скрила твоето небе.
Магията във стаята разнася
топлина, събрана във искрици
и тихо във сърцето ми закача
звучна песен на щастливи птици.
И шепнеш трепетно във мрака,
страхувайки се да не ме събудиш.
Не бой се! Толкова съм чакала.
Влез в съня ми. Да не се изгубиш.