Оригинален текст
Комини стари дим извиха. Като завъртулки.
От моето сърце извират. Само запетайки.
С презрение неописуемо. Даже и с плесници.
Надзърнаха в душата ми. И излетяха като птици.
Уюта разрушиха. Среброто почерниха.
И взеха много. Но тръпката оставиха.
Какво ли пък разбират... Някакви си запетаи...