Оригинален текст
Толкова много пътища имаше,
избори, камъни и кръстопъти.
Толкова много. Къде ги побирах?
Как оцелявах толкова пъти?
Толкова много знаци в небето,
трябваше само да ги разчитам.
Толкова много. А колко отнето
след тях трябваше да откривам.
Толкова много обич изпусната,
само зад ъгъла скрита била е.
Толкова много. Колко пропуснато?
Никога сигурно няма аз да узная.
Толкова много плака капчука,
когато навън страшно валеше.
Толкова много. Колко неука
бях за тихото, когато шумеше.
Толкова много язви в душата,
а в сърцето ми бликнала рана.
Толкова много. Но вънка дъгата
казваше – себе си да остана.