Оригинален текст
Есента ще се спре на стъклото
с чукащи капчици ситен дъждец.
Ще напомни, че краят на лятото
остава в очите на рошав врабец.
Есента ще пристигне със вятъра,
който рисува навсякъде с жълто.
Ще отрони листата и във полята
семената ще сее дълбоко и дълго.
Есента ще изпрати птичето ято,
ще помаха стелейки тъжни мъгли,
ще я боли отново топлото злато,
ще я пари пътят поел зимни следи.
Есента ще погали бледия старец
с последни, забравени, плахи лъчи.
Само споменът за дъхавия здравец,
ще връща блясък в уморените очи.
Есента ще влезе тихо през прага,
шепнейки сбогом на цветна любов,
със новото усещане, което впряга
времeто до там - до пролетния зов.