Оригинален текст
Ти ли днес наруши ми покоя
и затвори със облак небето?
После усърдно донесе пороя
във очите и заплакаха клето.
Аз ли измислих твоето име
и понечих лъчи да открадна
по средата на бялата зима,
която от студ беше гладна?
Ти ли удари с камък сърцето
и затръшна едната му клапа?
Прилича на детство отнето,
където няма какво да се чака.
Аз ли спирах бурно вълните
и разпилях им всичкия пясък,
и се залутах после в горите,
и слушах на тихото крясъка?
Ти ли допусна солена мечта?
Аз ли я скрих под палтото?
Горчи когато се губи следа
и увисва самотно "защото".